Возенето в линейка на Бърза помощ е плашещо и без да си пациент. Сто километра в час в центъра на София, тракащо легло, което подскача във всички посоки, тресящи се наоколо апарати и пронизващи сирени. Погледът през стъклото не помага. Камион набива спирачки, за да пусне линейката на червено, а в следващия момент тя вече се друса върху релсите край Семинарията и едва избягва удар с трамвай. Челен.
Поне реанимобилите (както още се наричат линейките) в София имат цялата необходима техника за всякакви спешни случаи. Съвсем доскоро морално остарелите коли на „Бърза помощ” лесно разсмиваха, но трудно спасяваха човешки живот. Но все още линейките са недопустимо малко на брой – 72, от които едва 20 работят по едно и също време. Тези 20 тръгват от едно-единствено място и покриват цялата столица и селата до 40 км. Те все по-трудно се придвижват в трафика, нямат достатъчно персонал, а лекарите получават ниски заплати и по никакъв начин не са мотивирани да работят в системата на спешната помощ. Пациентите често се оплакват от лекарската намеса, а останалите участници в движението – от поведението на линейките по пътищата.
Изворът на недоволството
Негодуванието на персонал и пациенти се обяснява на първо място с факта, че на 100 000 софиянци се пада един екип на „Бърза помощ”. Сегашният брой от 72 линейки е от съвсем скоро – след като министърът на здравеопазването д-р Евгени Желев даде в началото на октомври четири линейки на „Спешна помощ”, София.
Според д-р Георги Гелев, директор на столичната „Бърза помощ”, на един реанимобил трябва да се падат по двама шофьори. „Аз имам 250 шофьори, значи трябва да има 125 линейки, най-грубо казано”.
Дори да има линейки обаче, не достигат доктори. Общият им брой в софийската спешна помощ е 189. И в момента има вакантни места. След смяна по 12 часа екипите почиват три денонощия. Или на всеки, обслужващ линейка, се падат по осем смени на месец. През останалото време лекарите са свободни да работят, каквото си искат (виж карето). Гелев казва, че обикновено на паркинга си почиват около 50 линейки поради недостиг на персонал. Той обяснява, че спокойно наличните лекари могат да имат повече смени и по този начин броят на колите в движение ще се увеличи. Но никой не иска заради ниското заплащане. „Могат да работят повече, но ако им плащаме повече”, казва той.
В момента всички линейки в София тръгват от едно място – близо до Сточна гара. В два часа следобед там е учудващо спокойно. Николай Недялков, шофьор, хапва на крак и се качва в линейката. Тръгваме от адрес на адрес. За шест часа се връщаме до базата само веднъж. При нужда пациентите се карат в най-близката районна болница. Тъй като екипите са малко на брой, често се налага линейките да пътуват през половината град, за да стигнат до спешен случай. „Ходил съм от Ботунец до Орландовци, защото нямаше друг свободен автомобил”, разказва Николай. И в софийския трафик това няма как да стане бързо.
В желязната хватка на държавата
Спешната медицинска помощ в България е централизирана държавна дейност. На практика нито една болница, държавна или частна, няма истинска линейка. Всички реанимобили, които се отзовават на телефони 150 и 112, по нормативна уредба са на едно предприятие – „Бърза помощ”. И няма планове за либерализация на системата.
Затова в момента реални алтернативи също няма. Военна и Правителствена болница в София имат линейки, но те се използват рядко и не са достъпни от телефоните на „Спешна помощ”.
Частни центрове като „Торакс”, „Хипократ”, „Лора”, „Превент” и „Витоша” имат реанимобили, но те се ползват повече за превоз на пациенти и доктори, а не за спешна медицина. Д-р Венета Комитска от „Бърза помощ”, казва, че „Пирогов” също имат линейки, но предимно за превоз на апаратура и лекарства.
Така хем държавата отказва да децентрализира спешната медицинска помощ, хем не предвижда стимули, за да увеличи броя екипи, които обслужват гражданите.
И софиянци стават свидетели на абсурдни ситуации. Гергана Берберска разказва, че е видяла как линейка товари стока от „Мосю Бриколаж”. „Ако ви обяснят по телефона, че линейки няма – попитайте ги да не са пратили пак някоя до близкия строителен склад”, пише в блога си тя.
На легло в линейка
Пациентите критикуват „Бърза помощ” и за това, че не приема сигналите веднага. Закъсненията идват от диспечерите, които невинаги обработват обажданията бързо или пък се съмняват в тяхната автентичност. Затова понякога информацията достига до спешните екипи доста след като е подадена от пациентите.
От диспечерите на „Бърза помощ” също зависи колко бързо реанимобилите ще стигнат до пациентите. Снимка: Добрин Кашавелов
Миналата година студент от Русе се разболява, получава гърчове и вдига над 40 градуса температура. Съквартирантът му Йордан Георгиев вика линейка, но диспечерите казват, че при предишно идване вече са установили грип, случаят е лек и няма нужда от спешна помощ. Налага се Йордан да се обажда два пъти, за да обясни колко тежко е положението, и да чака още 20 минути, за да дойде линейка. Медиците установяват менингит. В крайна сметка момчето е прието по спешност в болница.
Свръхпредпазливостта на диспечерите е резултат от ефекта „лъжливото овчарче”. У нас няма законодателство, което да налага наказания за ненужно викане на спешните екипи. Така всеки ден „Бърза помощ” ходи на един и същи адрес в София, където стара жена казва, „че се успокоява, като идват”. По-бедните семейства пък използват спешните телефони вместо личен лекар и се обаждат при най-малък проблем с децата си. По този начин спестяват ходене до болница или до личния лекар. „Често заместваме домашния доктор, но няма регулация и ние не можем да отказваме адреси”, казва д-р Комитска.
Пациенти обаче се оплакват не само от закъсненията. Има случаи, в които на болните не се оказва помощ, а директно биват закарвани до близката болница. 25-годишният софиянец Даниел Веселинов разказва, че когато му се наложило да ползва „Бърза помощ”, екипът му казал единствено да се качва в линейката и да легне, след което го оставили отзад сам, без наблюдение. „Минахме през всевъзможни калдъръми, здрав да бях, щеше да ми стане зле – леглото друса, главата ти се тресе, скачаш през дупките – пълен кошмар. Не ми дадоха даже вода”. В крайна сметка в болницата помагат на Даниел, но той остава възмутен и ядосан от отношението на „Бърза помощ” и го определя като „ако умре – умре, ние ще го закараме”.
Борбата за предимство
Проблеми има и защото линейките често превишават правата си по пътя. Когато са с пациенти с пуснати светлини и сирени, те могат да карат в насрещното и да минават на червено, но не и когато се връщат към Сточна гара. Жители на квартала обаче казват, че много често линейките се прибират от непозволената посока на еднопосочните улички в района – като ул. „Чумерна”, и по този начин създават големи главоболия на останалите шофьори. Наистина, при връщането си до базата Николай Недялков влиза в две забранени улици в района на Сточна гара без пациенти и без пуснати светлини.
Когато се прибират без пациенти от повикване, линейките често влизат в забранени улици. Снимка: Добрин Кашавелов
Не минава и без катастрофи. Средно годишно пътнотранспортните произшествия с линейки са между 10 и 15, като най-голям е броят им в София. В началото на октомври един човек почина в реанимобил, който катастрофира в столицата. На седми юли лекар загина, a мъж и жена бяха ранени, след като линейка се удари в лек автомобил на кръстовището на булевардите „Сливница” и „Европа”. През септември след катастрофа загина и пациентка в Шумен. Когато такова нещо се случи, отговорността е на шофьора на линейката, без значение дали е бил с пуснати светлини и сирени. Той търпи финансови санкции и всичко онова, което се отнася за водачите на обикновени автомобили.
И все пак шофьорите на линейки не са единствените участници в движението по улиците. Оказва се, че много от хората често не осигуряват път на автомобилите със специален режим на движение: „Не знаят как да дадат път на линейката, спират внезапно. Има такива, които умишлено го правят”, казва Александър Иванов.
Обикновените шофьори признават това и смятат, че движението на линейки в София е по-затруднено, отколкото трябва да бъде. Михаил Марков, който всеки ден ходи на работа с колата си, казва: „Преди беше по-страшно, линейката свири и никой не мърда. Но и сега в някои тесни улици просто няма къде да се отиде, защото за линейките няма запазена лента”.
В Западна Европа линейките се движат предимно по бус лентите, които са само за тях, пожарната и автобусите на градския транспорт. В София дори където има бус лента, тя винаги се ползва от обикновените автомобили. Наказания няма.
Има и случаи, в които някои директно тръгват да изпреварват линейка с пуснати сирени. Докато наблюдава нещо такова, отивайки към поредния пациент, д-р Комитска пита: „Така като гледате, заслужава ли си всичко това за 300 лв?”.
И наистина, медицинският персонал в „Бърза помощ” няма никакви стимули за работа в системата. Няма и вероятност това да се промени, докато държавата държи монопола върху тази дейност. От което най-големите потърпевши са пациентите данъкоплатци.
———
ПРИНЦИПЪТ
Екипите на „Бърза помощ” са различни. Реанимационните се състоят от лекар, медицинска сестра и шофьор, лекарските – от лекар и шофьор, долекарските – от фелдшер и шофьор, транспортните екипи са само от шофьор.
Шофьорите по думите на директора на столичната „Бърза помощ” д-р Гелев са толкова много, защото те карат пациенти на диализа. Десет от тях возят специалисти в провинцията, когато се налагат сложни операции. Екипите почиват три дни и три нощи. В това време лекарите са свободни да работят каквото искат. Повечето го правят в частни центрове. Д-р Гелев обяснява, че спокойно наличните лекари могат да работят по-интензивно и по този начин повече линейки да са в движение, но никой не иска заради ниското заплащане. „Могат да работят повече, но ако им плащаме повече”.
БЪРЗА ПОМОЩ В ЕВРОПА
В Германия всяка отделна провинция определя законови изисквания (брой на линейките, докторите и т.н.) и извършва контрол над организациите за спешна помощ. Някои общини създават свои държавни фирми, но най-често тези функции се предоставят на обществени или църковни организации („Червения кръст”, Malteser Hilfsdienst, Johanniter-Unfall-Hilfe и др.)или на частни компании. В Асоциацията на частните спасителни организации – BKS, членуват повече от 200 компании от всички немски провинции. В Хамбург, например, частните фирми поемат два пъти повече спешни случаи от останалите организации.
В Холандия 95% от гражданите могат да получат спешна помощ в рамките на 15 минути. Има както частни, така и обществени спешни служби, чиято работа е интегрирана под единен център, който разпределя случаите в зависимост от свободните коли. Както частните, така и обществените линейки са под контрола на Министерството на здравеопазването. Освен традиционни линейки в Холандия оперират и фелдшери на мотоциклети или велосипеди, които често стигат първи на мястото на инцидента и могат да окажат спешна помощ. Тези специалисти се ползват главно в пешеходните райони и при големи струпвания на хора. Да извикаш линейка в Холандия е скъпо – около 500 евро в зависимост от случая, но тези пари се покриват от задължителната медицинска застраховка.
Във Великобритания спешната помощ се осъществява предимно от 13 тръста, които са разпределени из цялата страна. Те са част от националната здравна система и получават държавно финансиране. Всеки от тези тръстове работи с местни частни компании, които подпомагат дейността на спешната помощ. Частните линейки също се ползват по-често при големи събирания на хора – концерти, мачове и т.н. Те са задължени да спазват същите закони, както обществените. Специфично за Великобритания е и наличието на доброволческа спешна помощ – организирана от британския „Червен кръст” и Ордена на св. Джон. Тя работи заедно с местните тръстове и осигурява главно превоз на пациенти в по-леко състояние. Доброволческите организации са най-активни при големи инциденти, бедствия или при сериозен недостиг на други линейки. Те също така покриват държавната спешна помощ в редките случаи, когато нейните служители излязат на стачка.